Грозни табели крият красивите фасади на сградите по Главната и “Иван Вазов“
По-малкото е повече! Това е правилото, който възприемат от ден на ден огромни европейски градове, като твърдо и редовно понижават количеството на външната реклама. Оставено без надзор, разпространяването на външна реклама може да погълне цялостен град. Пловдив към този момент е надалеч от тази прекаленост, само че за съжаление нападателната и неведнъж неестетична реклама дебне от всякъде.
Прочетете още
На пръсти се броят магазините в центъра на града, избрали да експонират логото си по грациозен и изящен метод, съхранявайки фасадата на постройката. Всъщност в случай че се загледаме във витрините на магазините, ще установим, че колкото е по-малък обекта, толкоз е по-крещяща неговата реклама.
Сериозен пpoблeм в Πлoвдив e нapyшeнaтa aвтeнтичнocт нa пapтepнитe eтaжи, облицовани с еталбонд, ĸaĸтo и пpиcъcтвиeтo нa peĸлaми, нecъoбpaзeни c apxитeĸтypaтa нa cгpaдитe.
Градове като Сао Паоло, Гренобъл, Техеран, Париж и даже Ню Йорк от години вървят по пътя за ограничение на външната реклама. Само за 1 година Сао Паоло премахва 15 000 билборда и 300 000 надписа на огромни витрини.
Билбордовата реклама е тясно обвързвана с архитектурата на градовете. Докато в медиите, човек може да селектира рекламата, която употребява / най-малко до известна степен/, външната реклама се слива с нашата среда. Тя е ориентирано обръщение към пешеходците и пътниците и не може да бъде подценена. Започва да се приема като даденост на градската среда, а рекламните слогани прекрояват мисленето. Освен, че трансформира градската среда, рекламата подхранва консуматорството и свръхконсумацията. Не може да се пропуща и въздействието на рекламата върху децата, които са по-малко способни да филтрират нейното въздействие.
В Пловдив към момента сме доста надалеч от концепцията на цялостен дебрандинг, само че даже и опитите на общината да вкара някакви ограничавания и унификация към този момент са много безпомощни и безрезултатни. 90% от рекламните уреди на магазините по Главната са сложени без позволение от общината.
Действащата нормативна уредба е с много свободен и спорен правилник, което се отразява отрицателно върху градската среда. Наредбата, призната от Общинския съвет, която целеше унификация на рекламните табели на комерсиалните обекти по Главната, бе отхвърлена анулирана от съда преди няколко години и не е обсъждана наново.
Градската власт избира да не се конфронтира със притежатели и наематели на магазини в центъра, поставяйки нова законова рамка за типа на фасадите и рекламните табели.
Идеята за намаляването на рекламните уреди по кръстовища и булеварди също пропадна.
Разбира се, на фона на останалите проблеми на града - неприятна инфраструктура, разпадащи се монументи на културата, присвояване на зелени зони от частни вложители, изоставена река - казусът с външната реклама наподобява нищожен. Но в действителност не е! Защото градската среда въздейства директно върхи възпитанието и развива /или убива/ възприятието за хармония както при децата, по този начин и при възрастните. По тази причина в Рим, Флоренция, Виена и други остарели градове няма видите съсипия и табели, по-големи от витрината на магазина, а можете дасе насладите на шедьоврите, оживели през вековете и няколко войни.
Така наподобява улицата в Рим, където са ситуирани бутиците най-луксозните марки в света. Липсва интервенция по фасадите, а логата на марките са с нентрапчиви размери на самите витрини. Това, несъмнено, поникакъв метод не се отразява на броя на клиентите на Fendi, Max Mara, Hermes или Rolex.
Не по този начин обаче стоят нещата в Пловдив. Голяма част от фасадите на партерните етажи на къщите по Главната, " Иван Вазов " и " Христо Г. Данов " са облицовани с еталбонд, а големи табели закриват орнаментите на постройките, строени в края на 19-ти, началото на 20 век.
Търговската част на една от най- красивите улици в Пловдив - " Иван Вазов ",също е трагично.
Има и положителни образци за запазване на фасадите от странана притежатели или наематели, само че те се броят на пръсти.
Прочетете още
На пръсти се броят магазините в центъра на града, избрали да експонират логото си по грациозен и изящен метод, съхранявайки фасадата на постройката. Всъщност в случай че се загледаме във витрините на магазините, ще установим, че колкото е по-малък обекта, толкоз е по-крещяща неговата реклама.
Сериозен пpoблeм в Πлoвдив e нapyшeнaтa aвтeнтичнocт нa пapтepнитe eтaжи, облицовани с еталбонд, ĸaĸтo и пpиcъcтвиeтo нa peĸлaми, нecъoбpaзeни c apxитeĸтypaтa нa cгpaдитe.
Градове като Сао Паоло, Гренобъл, Техеран, Париж и даже Ню Йорк от години вървят по пътя за ограничение на външната реклама. Само за 1 година Сао Паоло премахва 15 000 билборда и 300 000 надписа на огромни витрини.
Билбордовата реклама е тясно обвързвана с архитектурата на градовете. Докато в медиите, човек може да селектира рекламата, която употребява / най-малко до известна степен/, външната реклама се слива с нашата среда. Тя е ориентирано обръщение към пешеходците и пътниците и не може да бъде подценена. Започва да се приема като даденост на градската среда, а рекламните слогани прекрояват мисленето. Освен, че трансформира градската среда, рекламата подхранва консуматорството и свръхконсумацията. Не може да се пропуща и въздействието на рекламата върху децата, които са по-малко способни да филтрират нейното въздействие.
В Пловдив към момента сме доста надалеч от концепцията на цялостен дебрандинг, само че даже и опитите на общината да вкара някакви ограничавания и унификация към този момент са много безпомощни и безрезултатни. 90% от рекламните уреди на магазините по Главната са сложени без позволение от общината.
Действащата нормативна уредба е с много свободен и спорен правилник, което се отразява отрицателно върху градската среда. Наредбата, призната от Общинския съвет, която целеше унификация на рекламните табели на комерсиалните обекти по Главната, бе отхвърлена анулирана от съда преди няколко години и не е обсъждана наново.
Градската власт избира да не се конфронтира със притежатели и наематели на магазини в центъра, поставяйки нова законова рамка за типа на фасадите и рекламните табели.
Идеята за намаляването на рекламните уреди по кръстовища и булеварди също пропадна.
Разбира се, на фона на останалите проблеми на града - неприятна инфраструктура, разпадащи се монументи на културата, присвояване на зелени зони от частни вложители, изоставена река - казусът с външната реклама наподобява нищожен. Но в действителност не е! Защото градската среда въздейства директно върхи възпитанието и развива /или убива/ възприятието за хармония както при децата, по този начин и при възрастните. По тази причина в Рим, Флоренция, Виена и други остарели градове няма видите съсипия и табели, по-големи от витрината на магазина, а можете дасе насладите на шедьоврите, оживели през вековете и няколко войни.
Така наподобява улицата в Рим, където са ситуирани бутиците най-луксозните марки в света. Липсва интервенция по фасадите, а логата на марките са с нентрапчиви размери на самите витрини. Това, несъмнено, поникакъв метод не се отразява на броя на клиентите на Fendi, Max Mara, Hermes или Rolex.
Не по този начин обаче стоят нещата в Пловдив. Голяма част от фасадите на партерните етажи на къщите по Главната, " Иван Вазов " и " Христо Г. Данов " са облицовани с еталбонд, а големи табели закриват орнаментите на постройките, строени в края на 19-ти, началото на 20 век.
Търговската част на една от най- красивите улици в Пловдив - " Иван Вазов ",също е трагично.
Има и положителни образци за запазване на фасадите от странана притежатели или наематели, само че те се броят на пръсти.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ